Алпийският з. Кончето е разположен на 2760 м. н. в. на карстовия ръб между върховете Баюви дупки и Бански суходол. Представлява двуслойна дървена конструкция с двойна врата, като външната се състои от две части, разположени една над друга. Укрепен е за скалите с четири стоманени въжета с обтегачи. Боядисан е в бяло и червено, а на покрива има червен кръст. Вътре на два етажа са разположени общо четири двойни дървени легла и два по-малки рафта, подходящи за багаж. Има одеала, но дори и през лятото е по-подходящо да си носим спален чувал. Всъщност, през зимата вътре е доста по-сухо - а това не е маловажно за субективното ни усещане за температура.
    Преди да решим да спим там, трябва да сме сигурни, че времето през нощта няма да се развали, защото авариен безопасен вариант за слизане няма.
    Преди две години заслонът беше ремонтиран.
    Пътят от х. Яворов до з. Кончето е описан в маршрут 1.1.


2.1. х. Вихрен - вр. Вихрен - з. Кончето

    Продължителност - 6 ч. 30 мин.
    Трудност - 4
    Лавинна опасност - висока
    Маршрут без зимна маркировка; алпийски траверс
    Последно обновяване: 6.3.2003

вр. Кутело и вр. Вихрен

    Повторното злоумишлено разрушаване на въжения парапет по карстовия ръб Кончето през есента на 2001 г. усложнява и прави по-опасно минаването по него! Сега въжето е частично възстановено.
    От хижата тръгваме право нагоре (на запад), по много стръмния склон на Хвойнати връх. Отначало се качваме между клекове, като склонът е прорязан от слабо вдълбани улеи, които можем да използваме (да се внимава при нестабилен сняг!). Ако сме се движили право нагоре, скоро излизаме на малко склоново стъпало; там завиваме леко вдясно и заобикаляме малка скала, след която отново стръмно, но кратко се качваме на друго, по-високо стъпало. Ново качване ни извежда в равното дъно на висящия циркус Кабата (при много стабилен сняг качването до Кабата се допуска да стане и по лавинния улей, пресичащ пътя за х. Вихрен на 100-ина метра под хижата).
    Оттук - от Кабата - имаме два варианта:
а) при добре стегнат сняг - продължаваме в запад-северозападна посока и след като пресечем дъното на Кабата, започваме да се качваме по стръмния му лавиноопасен склон. Горе наклонът внезапно намалява и ние сме на Вихренския преслап, в подножието на самия вр. Вихрен;
б) завиваме наляво (на юг) и започваме да се катерим по ръба, заграждащ от югоизток Кабата и водещ до Хвойнати връх. Ръбът с умерен наклон се качва, завивайки постепенно на запад. Последните няколко метра са стръмни и има козирка към Кабата. Скоро (2 ч.) минаваме почти до самия Хвойнати връх (2635 м.), завивайки постепенно на север. След малко плоско връхче се сливаме с вариант а).
    Оттук нататък в южна посока склонът ни извежда право на самия вр. Вихрен (2914 м.) (3 ч. 30 мин.) - първенец на Пирин. Върхът представлява около 50-ина метров почти хоризонтален ръб, ориентиран от северозапад на югоизток (от югоизточния край долу се вижда х. Вихрен, с почти 1 км по-ниско от нас). На самата връхна точка има железен стълб и бетонен триангулачен знак, които снегът не затрупва напълно. На североизток под върха е разположен двустъпален циркус; горната му чаша се нарича Голям казан, а долната  - Малък Казан. От върха в посока към Казаните се образува козирка.
    Горе, от изток, по Джамджиевия ръб, излиза алпийският траверс от х. Бъндерица, описан в маршрут 5.1.
    От железния стълб на върха тръгваме на северозапад. Полегатият отначало ръб бързо увеличава наклона си, но, поради северното си изложение, снегът на него рядко се заледява. Страничните склонове не са прекалено стръмни (особено левият - към Влахиния циркус) и падане при незаледен сняг не е опасно (изпробвано по неволя от автора навремето). В долния край на ръба изведнъж наклонът се увеличава силно и трябва да слезем по стръмeн участък, висок 10-ина метра; той може и частично да бъде заобиколен.
    След стръмния участък ръбът се разлива в широка седловина - Премката, по която надясно (на изток) по отначало полегатия склон тръгва пътеката за х. Бъндерица през Казаните (маршрут 2.2.), от която може да се премине и на Джамджиевия ръб (маршрут 5.1.).
авариен изходПътеката за х. Бъндерица през Казаните е много подходяща за аварийно слизане.
    Преминаваме Премката и започваме да се катерим по южния склон на Кутелите; поради изложението си по него често снегът не е много дебел, дори стърчат камъни. Наклонът е

з. Кончето и вр. Баюви дупки

 горе-долу колкото на южния склон на Вихрен. Постепенно (4 ч. 40 мин.) излизаме на средното от трите връхчета, наричани Кутелите (най-високият - Кутело 1 (2908 м.) е вдясно от нас и до него съвсем лесно можем да се отбием за 10-ина минути). Завиваме наляво (на северозапад) и по широкия ръб, следейки го по стърчащите тук-там пирамидки през снега, стигаме до най-левия от Кутелите - Кутело 2 (2907 м.).
   Оттук наклонът надолу изведнъж рязко се усилва - вече сме преди карстовия ръб Кончето. Отначало скалата е относително широка, а след това има няколко по-стръмни камъка, често едва затрупани със сняг. Веднага след тях, на най-острата част на Кончето, започваше (със знак „Стеснение на пътя от двете страни“) стоманеното въже , укрепено по билото му. След разрушаването му през есента на 2001 г. то отново не съществува! Отдолу (отляво) преди е имало подсичащо Кутело въже, което също вече не съществува.
    На самия ръб Кончето се образува огромна няколкометрова козирка, надвесена на север; коловете на въжето, които са на върха на самата скала, може поради това да ни се струват някъде надолу по склона! Има няколко скали, които са по-насечени, но наличието на въжето даваше сигурност и преминаването на Кончето зимно време не беше много по-трудно, отколкото през лятото.
    След като минем най-ниската 400-метрова част на ръба, започваме отново да се качваме от другата му страна - към вр. Бански Суходол (2884 м.). Тук въжето беше прокарано неправилно - вместо да следи ръба нагоре, то внезапно започваше да подсича стръмния му склон и изведнъж свършваше! Ние сме по ръба, който продължава чак до самия връх с няколко опасни за падане места - скалички, на които трябва да се прескочи от една на друга.
    На вр. Бански Суходол (5 ч. 50 мин.) има каменна пирамида и дълбоко вдълбаване, което може да личи и при повече сняг. След него следва малко понижение и ние преминаваме през малко връхче, от което надясно (на север) се отделя острият като бръснач Котешки рид. А ние слизаме по станалия доста полегат отляво - от юг - склон (дори може да подсечем малко плоско връхче преди заслона) и пристигаме в самия з. Кончето.

 


2.2. з. Кончето - Казаните - х. Бъндерица

    Продължителност - 5 ч. 30 мин.
    Трудност - 4
    Лавинна опасност - изключително висока
    Маршрут без зимна маркировка; алпийски траверс
    Последно обновяване: 6.3.2003

   От з. Кончето до седловината Премката (между вр. Кутело и вр. Вихрен) (2 ч. 30 мин.) пътят е описан в маршрут 2.1.
    Повторното злоумишлено разрушаване на въжения парапет по карстовия ръб Кончето през есента на 2001 г. усложнява и прави по-опасно минаването по него! Сега въжето е частично възстановено.
    От Премката завиваме на изток и постепенно започваме да слизаме в циркуса Големия Казан. Отначало наклонът е слаб, а след това околните склонове изведнъж се доближават и образуват малко стръмно дере. За кратко вървим по левия му (северен) бряг, а после завиваме надясно и слизаме долу покрай стръмна скала.
    Долу склоновете отново се разтварят - ние сме на дъното на циркуса Големия Казан. На върха на малко хълмче почти в центъра му е разположен з. Казана. Той е доста разбит и пропуска вода, поради което подът му се заледява и вратата не може да се отвори през зимата.
    Оттук най-правилно е не да слизаме направо в Малкия казан (склонът е много стръмен), а да се доближим до склона на Вихрен и подсичайки го почти хоризонтално, да стигнем до началото на въжето, което се качва на Джамджиевия ръб (до маршрут 5.1.). Сега то липсва! От началото на въжето завиваме на север и по лавиноопасен, но не толкова стръмен улей слизаме в равното, кръгло дъно на циркуса Малкия Казан (до него при подходящи условия може да се слезе и направо от югоизточния край на Кутело,но в последния си участък стръмнината е доста голяма).
    Пресичаме цялата циркусна чаша в посока североизток, към изхода на циркуса. Трасето на лятната пътека е оттук все надолу, като достига до пътеката между Академика и х. Бъндерица.
авариен изходАко загубим пътеката, от изхода на Малкия казан слизаме право надолу през гората, докато стигнем до пътеката от Академика за х. Бъндерица.
    От изхода на Малкия казан има и друг вариант: завиваме на изток, дори югоизток и започваме с умерен наклон по диагонал да слизаме между клека по няколко стъпалца. Скоро се озоваваме в началото на гората, при горния край на лавинен улей, който се спуска чак до самата х. Бъндерица.

    И в двата случая при излизането от Малкия казан склонът преди влизането в гората е много стръмен и изключително лавиноопасен, като не може да бъде заобиколен и избягнат.
    Ако снегът не ни се струва достатъчно стабилен, започваме стръмно да слизаме отляво на улея през гората, докато излезем на самата хижа. А ако обстановката не е лавиноопасна, можем да продължим и направо по улея. Наклонът е доста голям, към средата има скално прагче, което, обаче, е обраснало с клекчета, за които можем да се хванем; в долния край на улея обикновено има натрупване от лавинен сняг. Продължаваме по него в същата посока и след малко сме пред х. Бъндерица.

 към началото