Траверсът х. Добрила - вр. Ботев

Продължителност - 15 ч.
Трудност - 4
Лавинна опасност - слаба
    Маршрут със зимна маркировка по част от пътя
    Последно обновяване: 30.3.2000

    До х. Добрила може да се отиде за около час от средната или горната станция на Сопотския лифт. Там винаги има хижар, който е много гостоприемен (в старопланинските хижи са си такива).
...
    Какво представлява алпийският траверс х. Добрила - вр. Ботев? В участъка между вр. Малък Купен и вр. Жълтец се преминават няколко ръба и скални стени, които не са от особена трудност, но при зимно минаване котките и пикелите са задължителни, а въжето - силно желателно.
    Най-добре ще опиша този маршрут, като разкажа за едно негово действително минаване, извършено от мен и още един познат през март 2000 г.
...
    От хижата тръгнахме в 4,30 сутринта при силна луна и напълно тихо време. За около час при не много сняг изкачихме по разлатото му тревисто било първия връх за деня - Амбарица (2166). Там посрещнахме изгрева при приказна гледка на изток към Ботев и Голям Купен, а на запад - Вежен и Троянския проход. На юг се отделя добре изразено било, по което се достига до Карлово (от заслона под върха пътеката е маркирана).
Tази пътека е и авариен вариант за слизане!
    След Амбарица, само на 10-ина минути следва по-малкият му брат, от който на север продължава билото със зимна маркировка за х. Амбарица. Но ние продължаваме на изток, преминаваме вр. Малък Купен и слизаме в източното му подножие. Там, между него и внушителния Голям Купен, от южна страна, в малко склоново стъпало, е разположено езерцето Локвата (сега замръзнало). Тук започва алпийският участък и ние слагаме котките, вадим пикелите и приготвяме (засега в раницата) едно 50-метрово въже.
    Започваме изкачването на пирамидалния Голям Купен (2169) по стръмна цепка, пълна с твърд лед (идеален за котките), покрай която е укрепен стоманен парапет; той обаче свършва и скоро, след преодоляване на последната, много стръмна скала, сме на върха. Приказно! От север и юг пропасти, а напред се вижда зъбчатото било, което ни чака. На върха има стоманена кутия с тетрадка за спомен, която, обаче, се оказва, че не е херметична: тетрадката се е сгърчила до неузнаваемост и след това е замръзнала, та не мога да прочета по-предишните си писания...
    А От вр. Голям Купен на юг се отделя добре изразено било, по което при нужда може да се слезе до долината на Стара река, на пътеката от Карлово за х. Левски.
    Продължаваме на изток по тесния ръб и стигаме до началото на следващия стоманен парапет. Той, обаче, според мен, не е прекаран сполучливо - подсича ръба от север и се затрупва. Затова продължаваме до края на ръба и там за пръв път размотаваме 20 м. от въжето надолу (да не ни е яд, че го мъкнем). Спускаме се по заледената скала и ръбът за кратко става хоризонтален, преди да стигне следващото стръмно стъпало, което е преди вр. Малките Кръстци. Този връх не е толкова труден и се преодолява бързо по напълно заснеженото си остро билце. Следват няколко 10-20 метрови „жандарма“, които с катерене и частично подсичане от север (а под тебе зее пропастта) се преодоляват и се стига до „гвоздея“ на програмата - вр. Кръстците (2034).
    Отначало се преодолява ръбче, стесняващо се на места до 10 см, много опасно при вятър (слава богу, тоя път няма!) и се изкачва първата скала на върха; от там на север се отделя къс ръб, който може да те подведе при мъгла да тръгнеш по него (за щастие завършва с шеметен отвес, та осъзнаваш грешката си). Стръмно по ледената скала слизаш и се качваш на още едно връхче, после пак слизаш ниско долу до малка (3-4 м), но неприятна скала; там понякога също се вади въже, но ние решихме, че няма нужда.
    И изведнъж пред теб се изправя една към 40 метрова скала, отвесна от юг и много стръмна от север, По корнизче я подсичаме от север 20-ина метра, вадим въжето (е, не че и без него не може, ама дяволът нали си няма работа) и се изкачваме отначало по хватки в скалата, водещи до много стръмен около 20 м. заледен улей, надвиснал над пропастта. Тук ни трябваха 45 м. от въжето. Изяждаме горе на тясна площадка по ябълка-две, снимаме се и почиваме кратко. Слънцето е напекло, повърхността на снега се размеква и под котките се образуват огромни буци, които трябва да се изтръскват на всяка крачка. Напред се вижда като шило вр. Костенурката (2035), а преди него по билото се преодоляват отгоре и от юг десетина по-малки „костенурчета“. И те са трудни, но отстъпват на тези преди Кръстците.
    Щом наближиш Костенурката, виждаш, че тя не е чак толкова стръмна, скалата е цялата в стъпалца и хватки. Ние се изхитряваме - подсичаме я от север, събаряйки в пропастта огромни снежни буци. И от юг, и от север се виждат паднали лавини (обаче не много мощни - снегът не е в такова количество). За кратко в долината на Стара река на юг се мярва х. Левски.
   Преминаваме разлатото било и стигаме до ръба, качващ се на вр. Жълтец; той не е нещо кой-знае какво от техническа гледна точка, изкачваме го на един дъх по скалите и стигаме коловете за х. Левски надясно (юг) и Ботев (направо - изток).
    Тук свършва алпийската част на траверса; снегът по нея беше доста, но напред, по разлатите била до Ботев, има участъци, от които снегът е издухан и стопен.
При загубване или при критично разваляне на времето по алпийския участък (вр. Амбарица - вр. Жълтец, а и до з. Ботев) можем да предприемем слизане в южна посока. Склоновете на места са стръмни, има и лавинни участъци; по-надолу започва букова гора, през която слизаме до долината на Стара река, на пътеката Карлово - х. Левски. Слизанетоот билото в северна посока не се препоръчва поради по-стръмния и сложен терен.
    Стигаме второто връхче на Жълтец, от което на север се отделя въжето за х. Плевен (тя се вижда на билото до Северния Джендем), минаваме и Безименния връх, от който слизаме до заслон Ботев. Вратата на преддверието му е оставена отворена и вътре се влиза само пълзешком по пряспата. В стаята свинщината е, както обикновено, страхотна - дори човек като мен, обръгнал на планинско спартанство, го е гнус да пипне мърлявите одеала. Това е дело на местните говедари, които съм виждал да вкарват и животни вътре...
    Троглодити. Бегом (пардон, пълзешком) навън и - към Ботев.
    На юг се вижда интересното връхче Побита глава - на върха му има голям кръгъл камък. За един час догазваме до връх Ботев (2376) - в 14,45 ч., където вече ни чакат, предупредени по радиото от х. Добрила.
    Следобед слизаме до х. Рай по [опасната зиме] Тарзанова пътека.
...
    Тези, които са минавали по траверса х. Добрила - вр. Ботев през зимата, знаят, че, стига да няма силен вятър, с малко внимание няма проблеми. Трябват котки, пикели и 50 м. въже. Задължително се тръгва рано, тъй като, в зависимост от снега и времето, са необходими 10-16 часа (както виждате, този път на нас ни трябваха 10 ч., защото условията бяха добри).

към началото