Х. Яворов е разположена на 1760 м. н. в. циркуса Разложки Суходол. Електрифицирана и водоснабдена. Хижар има целогодишно. През зимата единственият подходящ път за качване до нея е от м. Беталовото над Разлог.
Продължителност
- 6 ч.
Трудност - 3
Лавинна
опасност - висока
Маршрут със зимна маркировка в
началото; алпийски траверс
Последно обновяване:
19.9.2000
От хижата тръгваме нагоре през гората по пътеката за
Кончето. Пътеката отначало се катери с не много голям наклон, като можем да
избегнем два завоя по по-пряка пътечка, отделяща се надясно.
Дори в гората десният склон, който подсичаме (на Окаденския
рид) е пресечен от няколко улея, по които
падат лавини!
Наклонът отново намалява и минаваме (1
ч.) покрай заслона Бункера, който не е обзаведен. Гората свършва и
постепенно се заменя с клек.
Оттук до Суходолския превал зимният вариант се движи, общо
взето, по-високо от лятната пътека, която се вие долу. Има доста напълно
липсващи колове и други, само изкривени от лавините,
падащи от Окаденския рид.
Следим виждащите се тук-там колове и подсичайки склона на
Окаденския рид, с умерен наклон се качваме, отвреме-навреме пресичайки клекови
гнезда. Преди Суходолското езеро (2 ч.)
пътят ни минава през малка площадка, замаскирана с клек; колът на нея се вижда,
чак след като се подмине - т. е. отгоре!
За кратко слизаме почти в дъното на долината, където
преминаваме няколко прагчета и чупки на терена. Излизаме (3 ч.) в горния край на циркуса до малко вътрешно
връхче с клек по него. Оттук коловете отново завиват надясно и започват да се
качват по Окаденския рид, като постепенно излизат на билото му.
След последно кратко качване по ръба на Окаденския рид вече
сме на главното било - на Суходолския превал. Оттук ръждясалите колове завиват
надясно (на запад) и стигат до вр. Бутин (2688 м.), който лесно може да бъде
качен по заобления си склон.
Обаче ние завиваме наляво (на изток) от Суходолския превал и
след като преминем малко междинно връхче, излизаме пред вр. Разложки Суходол (3 ч. 40 мин.).
Тук започва траверсът на карстовото било и котките не трябва
да слизат от краката ни! До з. Кончето трябва да се движим само отгоре по
билото; всеки опит за подсичане от юг е опасен за
подхлъзване; още повече, че при по-топло
време размекналият се от южна страна сняг не се задържа стабилно върху гладките
наклонени скали!
Завиваме леко вляво и веднага започваме стръмно да се
качваме по ръба, водещ към вр. Разложки Суходол (2640 м.). Точно където започва стръмното качване в билото има дълбоко
врязана откъм север цепка, която се покрива от козирка и не се вижда!
Горе ръбът става почти хоризонтален, и, макар, че на север има козирка,
ходенето не е трудно.
Преминаваме няколко слабо изразени скали, от които вятърът
отвява снега, и леко се качваме на следващия връх - Каменитица (2726 м.) (4 ч.). Оттам кратко слизане ни извежда на
заобления Каменитишки превал.
Oт Каменитишкия
превал е възможно аварийно слизане на север. В такъв случай е добре да се
стремим да се движим по левия склон, където е и лятната пътека. По-надолу можем
по трасето й, ако е достъпно, да преминем в другата долина, където е х. Яворов.
Веднага след него започва най-трудният участък по този
маршрут - траверсирането на вр. Баюви дупки (2820 м.).
От превала с голям наклон започваме да се качваме по склона
му; има стърчащи камъни, които ни дават сигурност, но, въпреки това, опасността
от подхлъзване трябва да се отчита. Горе излизаме на тесен ръб с огромна
козирка, надвесена на север; а и южният склон тук е много стръмен. Преодоляваме
кратко (но все така тясно) понижение и се качваме на другата връхна скала (5 ч. 20 мин.). От нея з. Кончето се вижда; до там
през цялото време на север има голяма козирка и особено трябва да се внимава
поради факта, че ръбът е все така тесен и с малки чупки, които ни пречат да
разберем дали сме стъпили, където трябва. Ориентират ни поставени тук-там и
стърчащи над снега каменни пирамидки.
Последно малко слизане и ръбът ни отвежда до самия заслон.
